ПУК + ПУК
Румен СТОЯНОВ
Многажди писал съм (недостатъчно люто) срещу неналичието на държавна езикова политика, само че в този момент, към този момент изцяло демократясали, непредвидимо за мен, признавам, че такава, буйно демокретенясала, съществува и сякш е малко, вършеното бива трикратно уякчено в следния тип:
Най ненавиждаме да мислим, оти се пoтим.
Най ненавиждаме да мислим, оти нищо не моем да измислим.
Сeдим и мислим, сeдим и мислим, по едно време виждам - единствено сeдим.
Звучат красиво и трите постановки. А най-важното е, че в параленост с живия живот разрешават да забележим, че обобщават ставащото в езика нам насущний след славния и храбър 10-и. Да, най ненавиждаме нови български думи да из/мислим, тъй като тази много трудоемка активност ни кара щедро да потоотделяме, та средата социална напълно нелицеприятно смърди, затуй пo са ни сгодни чуждоезични готовляци = дошляци = навляци = чужбиняци = излишняци да гушваме любовно.
Прави ни чест откровеното признание, че не моем нищо за измислим. Вярно, туй измислянката не е като чопванката, желае щение, ентусиазъм, твърдоглавие, умятност, та чрез щастливата им сработка да ощастливим родната словесна изказност с неин още един член и то успешен.
Ненадминуемо по глъб на искреността е признанието единствено сeдим: няма будалканици с ужкимно извършване на туй или онуй, право куме, та в очи, в случай че ще и да боли, изплюхме камъчето, въпреки че и преди очевидно личеше: напълно никак никакви ни няма по тия езиковщини, затуй единствено сeдим изобразява ни целенички цели во главе с страната, на която за там някъв си български език не й пука на дудука и куйрука.
Многажди писал съм (недостатъчно люто) срещу неналичието на държавна езикова политика, само че в този момент, към този момент изцяло демократясали, непредвидимо за мен, признавам, че такава, буйно демокретенясала, съществува и сякш е малко, вършеното бива трикратно уякчено в следния тип:
Най ненавиждаме да мислим, оти се пoтим.
Най ненавиждаме да мислим, оти нищо не моем да измислим.
Сeдим и мислим, сeдим и мислим, по едно време виждам - единствено сeдим.
Звучат красиво и трите постановки. А най-важното е, че в параленост с живия живот разрешават да забележим, че обобщават ставащото в езика нам насущний след славния и храбър 10-и. Да, най ненавиждаме нови български думи да из/мислим, тъй като тази много трудоемка активност ни кара щедро да потоотделяме, та средата социална напълно нелицеприятно смърди, затуй пo са ни сгодни чуждоезични готовляци = дошляци = навляци = чужбиняци = излишняци да гушваме любовно.
Прави ни чест откровеното признание, че не моем нищо за измислим. Вярно, туй измислянката не е като чопванката, желае щение, ентусиазъм, твърдоглавие, умятност, та чрез щастливата им сработка да ощастливим родната словесна изказност с неин още един член и то успешен.
Ненадминуемо по глъб на искреността е признанието единствено сeдим: няма будалканици с ужкимно извършване на туй или онуй, право куме, та в очи, в случай че ще и да боли, изплюхме камъчето, въпреки че и преди очевидно личеше: напълно никак никакви ни няма по тия езиковщини, затуй единствено сeдим изобразява ни целенички цели во главе с страната, на която за там някъв си български език не й пука на дудука и куйрука.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ